Иван Давидков Казино

Красимир Георгиев
„КАЗИНО”
Иван Иванов Давидков (1926-1990 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Натэлла Горская


Иван Давидков
КАЗИНО

Засъхнал мед по устните. В дланта ми – глухота.
Аз викам лятото, а то не отговаря.
И с неочаквано избухване, когато светне фара,
пред мен се вдигат и кръжат листа.

Кой ще ми върне утринния дъжд, засветил в твоята следа?
Кой ще ми върне нощните пристанища подир веслата?
Кой ще ми върне птицата, която с перушина златна
сега гнездо си вие върху сънищата на града?

В градината заглъхва някакво безкрайно болеро.
От проснатите мрежи отражения от облаци се сцеждат
и върху скърцащия кей рибарите нареждат
следи от пяна и кошовете с подскачащо сребро.

Назад не се обръщай и вика на ветровете заглуши.
И заглуши свистенето на вятъра, на юг понесен.
В душата ти какво се ражда? Песен?
Седни и с капки дъжд върху прозореца я напиши...


Иван Давидков
КАЗИНО (перевод с болгарского языка на русский язык: Натэлла Горская)

Мед высох на губах моих. В ладонях – тишина.
Окликнул лето я, на оклик нет ответа.
В слепящий белой вспышке фар – в снопе безудержного света –
кружит листва, как вихрем взметена.

Кто мне вернет рассветный, тихий дождь, блеснувший вдруг в следах твоих?
Кто мне вернет ночной причал, таинственный и мглистый?
Кто мне вернет сейчас тех птиц, что из пушинок золотистых
свивают гнезда в вышине, на сновиденьях городских?

В саду звучавшее всю ночь, стихает, молкнет болеро,
с развешанных сетей стекают радужные тучи.
Роняют пену рыбаки, шагая по мосткам шатучим,
и в глубине корзин живое плящет серебро.

Зачем глядеть назад? Седые крики ветра заглуши.
И отголоски летних дней глуши без сожаленья тоже.
В тебе напев рождается, быть может?
Ты каплями дождя его на стеклах напиши...